Back to top

От Багдад до Брюксел: едно дълго пътуване до работа в Дома на европейската история of European History

Посетителите на Дома на европейската история са приветствани от един съвсем уникален  международен екип. Екипът се състои от общо 34 националности и говори 27 различни езика (като един от членовете му говори цели седем езика)! Прочетете за житейския път на най-новия член на екипа ни – Абас...

Роден съм и израснах в Багдад, Ирак, където учих висше образование – англицистика и хуманитарни дисциплини. През 2011 г. получих работа като преводач към военните сили на САЩ. През юли същата година се преместих в Анкара, Турция, където работех във фирма за преводи и подаване на молби за визи. В продължение на пет години кандидатствах за убежище в Турция, но молбата ми остана замразена. В крайна сметка през 2016 г. се преместих в Белгия, където придобих статут на постоянно пребиващ и започнах да си търся работа.

Честно да си кажа, търсех каквато и да е работа с основен работен език английски! Започнах курс по френски език за начинаещи в Centre Public d’Action Sociale (CPAS) и курсът включваше групово посещение на Парламентариума. Чух, че се говори на английски с чуждестранните посетители и си помислих, че може би бих могъл да си намеря работа там. Споменах това на нашата учителка Елоди, която се поинтересува на рецепцията и ми помогна да получа електронния адрес на агенцията за наемане на персонал за сградата на музея.

Кандидатствах веднага, като изпратих кандидатурата си, автобиография и 15 препоръки от военните сили на САЩ. Явих се на няколко интервюта и сега работя като член на екипа в Дома на европейската история.

Горещо препоръчвам посещението на музея, особено за неевропейците, които ще открият много неща, за които никога не са учили в училище. Така например намирам за наистина поразителни изображенията в раздел „Европа в руини“ на третия етаж. От една страна, виждаме смърт, разрушения и глад сред гражданите, а от друга – диктатори като Сталин и Хитлер, които сякаш действат безнаказано.

И ето, много съм щастлив, че започвам една надявам се дългосрочна кариера в музейния сектор в Брюксел. Бих желал само моето семейство да пристигне скоро при мен — имам две дъщери, Ретаж и Лайла, които не съм виждал от ноември 2016 г. насам.