Fake for Real

Изложбата представя фалшификати от цялата история, като описва специфичните исторически обстоятелства, които обясняват как са създадени тези фалшификати, интересите и мотивацията зад тях, тяхното въздействие и как в крайна сметка са били разкрити. Нашата цел е да покажем, че фалшификатите имат дълга традиция в историята и не принадлежат само на нашето време. Ние също така размишляваме над начините за изграждане на неподатливост на опитите да бъдем измамени и заблудени.

В този епизод ще си зададем въпроса как хората от миналото са се опитвали да се ориентират в света на неподатливите на фалшифициране построения на религиозните вярвания? Как са установявали кое е вярно за тях? В продължение на векове политическата и религиозната сфера поддържат взаимно претенциите си за власт и законност. Всяка епоха фалшифицира това, което цени най-много – поради това прочути фалшификати и подправени артефакти имат силен религиозен компонент.

Ние, хората, имаме естествено предразположение да изследваме и да се опитаме да разберем света около нас, да го разберем по-добре – като използваме техниките, с които разполагаме. Сега ще се съсредоточим върху фалшификатите и подправените факти или артефакти, свързани с постепенно разширяващите се хоризонти на европейците: от географското проучване до съвременната наука.

Сега сме в раздела, посветен на вълнуващата епоха на изграждане на нациите. XVIII и XIX век в Европа са столетия на сътресения и трансформация. Империите се разпадат и от руините им се зараждат нови нации. В този раздел на изложбата ще откриете патриотични фалшификати, конспиративни теории и фалшиви доказателства, използвани в делото „Драйфус“.

Възможно е да сте чували тази фраза: Първата жертва на войната е истината. И макар че не можем да установим нейния точен произход, трябва да признаем мъдростта, която тя съдържа. В този раздел на изложбата изследваме видовете фалшификати и подправени артефакти, използвани по време на войната, и „добрата“ страна на фалшифицирането: етичния фалшификат, легитимния фалшификат.

Този епизод се занимава с въпроса: Възможно ли е по нареждане на управляващите нечие съществуване да бъде заличено от историята? Защо би била включена държавната пропаганда в такива практики?

В последния епизод разсъждаваме върху по-съвременни въпроси – свободата да пишем и публикуваме каквото си поискаме: абсолютно ли е това право или трябва да има някакви ограничения? Изцяло вредни ли са някои текстове или свободата на изразяване винаги си заслужава да бъде защитавана? Вероятно сте чували за изказванията, подбуждащи към омраза, и за фалшивите новини в контекста на интернет и социалните медии, но тази дискусия е почти изцяло нова...

По случай Деня на правата на човека през 2020 г. обсъждаме нашата изложба Fake For Real, за да видим как свободата на изразяване, фалшивите новини и невярната информация са си взаимодействали в хода на цялата европейска история.

С втория видеоклип за Деня на правата на човека ще посетим заедно нашата изложба Fake For Real, за да откриете как аферата „Драйфус“ и актове на антисемитизъм подкопават правото на справедлив съдебен процес и предизвикват международен скандал.

Мраморна глава на император Гета, обезобразена с длето вследствие на акт на damnatio memoriae - Римска империя, около 200 г. от новата ера.

В стремежа си да съчетаят религиозната и политическата власт, императорите са увенчавали най-грандиозните си амбиции чрез обожествяването – превръщането в безсмъртно божество. От друга страна, най-страшното наказание е било да бъдеш заличен от историята. В съвременната епоха тази практика се обозначава с термина damnatio memoriae. Осъдените на такова наказание са били заличавани от летописите, техните завещания са били обявявани за недействителни, а техните художествени изображения са били унищожавани. В случая на Гета – убит по заповед на брат си Каракала, с когото си е делил императорския трон – дори споменаването на името му се е наказвало със смърт.

Молитвеник, в който илюстрация изобразява Свети Марциал по време на размножаването на самуните хляб - Бургундия, след 1481 г.

Летописецът Адемар Шабански твърдял, че Свети Марциал, архиепископ от III в., погребан в Лимож, всъщност е бил един от апостолите. Адемар убедил много хора в това и по този начин повишил престижа на абатството „Свети Марциал“, но скитащ монах, Бенедикт от Киуза, оспорил тази история, която не се потвърждава изобщо от по-ранната християнска традиция.

Нингио или „човешката риба“ - Япония, 1800 – 1823 г.

Картографите и авторите често илюстрират произведенията си с изображения на морски чудовища и фантастични същества. Твърди се, че моряци са ги виждали или дори са били нападани от тях. Дори Колумб твърди, че е видял три сирени, „не толкова красиви, колкото ги описват“. През 19-и век японски „сирени“ все още се излагат като експонати в антикварни колекции и в музеи в Европа и Америка. Според японската култура нингио притежава мистични способности. Папиемаше и памук върху дървена рамка, допълнена с (говежди) черва, човешка коса, части от челюсти на акула и рибена кожа.

Malleus Maleficarum („Чук за вещиците“) – наръчник за лов на вещици - Франкфурт, 1588 г.

Изобретяването на печатната преса около 1440 г. води до порой от информация, било то вярна или не. Липсата на контрол върху съдържанието създава проблеми, които наподобяват днешните опасения във връзка с фалшивите новини, изопачените факти и изказванията, подбуждащи към омраза. Жертвите на революцията, предизвикана от печатната преса, са многобройни. Популярността на текстове, в които се говори за магьосничество, подклажда вълна от преследвания и води до смъртта на хиляди предполагаеми магьосници и вещици в продължение на повече от два века. Междувременно все по-грамотните европейци получават достъп до книги, брошури и вестници, които подхранват техните стремежи да придобият граждански свободи и да променят хода на историята.

Анонимна бележка, в която се отправят обвинения, че фармацевтът Давид Велман е магьосник и върколак - Лемго, 1642 г.

Вследствие на спор между местни жители множество такива бележки се появяват в град Лемго, Германия. След два процеса Велман е екзекутиран.

Piltdown Man

Науката, основаваща се на емпирични изследвания, се стреми да предоставя факти. Предубежденията на учените обаче неизбежно оставят отпечатък върху тяхната работа. Други умишлено представят неверни резултати от изследванията си с цел лично облагодетелстване. Чарлс Доусън е именно такъв човек. „Пилтдаунският човек“ от 1912 г. намира благодатна почва сред палеонтолозите, които горят от желание да потвърдят собствените си теории, и измамата е разкрита едва 40 години по-късно. Разобличаването на тази находка свидетелства за надеждността на научния метод. За разлика от религията или идеологията, научните познания могат да бъдат опровергавани и доказвани.

Медна гравюра на „Лебедовата песен на Осиян“ от Йохан Фредерик Клеменс - Копенхаген, 1787 г.

Историята, литературата и изкуството се превръщат във важни политически инструменти за изграждането на националните идентичности в Европа през 18-и и 19-и век. Необходимостта да се „запълнят празнотите“ води до многобройни фалшификации. Всяко „откритие“ проследява историята на нацията до възможно най-далечен момент в миналото и обявява нейното културно превъзходство. В много от тези истории, разказани от национален „Омир“, се твърди, че дадена нация е люлката на индоевропейската цивилизация. Дори и след като се докаже, че са неверни, тези истории продължават да оказват значително влияние.

Czech translation of the Protocols of the Elders of Zion - 1925

A conspiracy theory maintains that some covert, highly influential group of people is the cause of dramatic and seemingly inexplicable events. The Protocols of the Elders of Zion, published in Tsarist Russia in 1903, claimed to uncover Jewish plans for world domination. This forgery in the form of a conspiracy theory became the most influential antisemitic text of the past hundred years. Although it was soon debunked, the ideas spread, with devastating consequences.

„Историята на един предател“, плакат, разясняващ делото „Драйфус“ - Франция, 1899 г.

През 1894 г. е намерен документ, в който някой предлага да продаде на Германия френски военни тайни. Престъплението не може да остане ненаказано. Набързо се съставя обвинителен акт срещу Алфред Драйфус, единственият еврейски офицер в генералния щаб на френската армия. Въз основа на подправени документи, „тайно досие“ и преувеличени „експертни становища“ Драйфус е признат за виновен за държавна измяна и е осъден на разжалване и безсрочно депортиране. Делото „Драйфус“ разединява Франция, подклажда антисемитизма и разкрива възможностите за манипулиране на предубежденията на съдебната система.

Инструменти, използвани от членове на съпротивата в службата за лични карти в Амстердам за подправянето на лични документи - Окупирана Нидерландия, 1941 – 1944 г.

Писалка, печат, пишеща машина, ацетон.... в ръцете на смели хора тези предмети могат да спасят живота на хиляди души по време на Втората световна война. В цяла Европа окупационните нацистки сили разчитат на стриктна администрация, за да откриват, депортират и убиват милиони евреи, както и всички други, които се считат за нежелани. Благодарение на нова самоличност могат да се избегнат концентрационните лагери. Чрез подправени документи се извършват безстрашни актове на саботаж и шпионаж. С подходящите документи е възможно да се пресекат границите, а фалшифицираните купони за храна могат да спасят човек от гладна смърт.

Параманекен, използван по време на освобождаването на Нидерландия - 1945 г.

За първи път фалшиви парашутисти („параманекени“) се използват ефективно от окупационната германска армия в Белгия и Нидерландия през 1940 г., за да се отвлече вниманието от местата, където се приземяват истински войници. Тези параманекени са направени така, че да се самоунищожат, и много малко от тях са запазени до ден днешен.

Хан ван Мегерен, Христос и прелюбодейката - Нидерландия, около 1942 г.

Херман Гьоринг плаща 1 650 000 гулдена за тази творба, убеден, че купува картина от Йоханес Вермер. Хан ван Мегерен печели милиони, продавайки собствените си произведения като картини на нидерландските стари майстори. Той успява да подведе както изкуствоведите, така и нацистките колекционери. Когато е заплашен след войната, че ще бъде обвинен като колаборационист, той признава, че е продавал фалшификати, което е по-леко наказуемо престъпление. От предател той се превръща в национален герой – човекът, който е изиграл Гьоринг. Кой знае, може би манипулирането на собствения имидж след войната е последният и най-блестящ майсторски трик на ван Мегерен! Маслени бои върху платно

Традиционен пантоф с имитация на десен на Бърбъри

Фалшификаторите се възползват максимално, без да се свенят, от лицемерието на потребителите, които искат повече, по-евтино и по-ново, като същевременно копнеят за статус, уникалност и автентичност. При все това колкото повече се разкриват случаи на фалшифициране, толкова повече този бизнес процъфтява! Наблюдава се дори тенденция, при която хора „иронично“ купуват фалшификати вместо „автентични“ продукти като форма на бунт срещу капитализма. Представите се преобръщат и дори се появяват етични фалшификати: изкуствени кожени палта, синтетични диаманти и вегански кожи.

„Банкнотата, която не може да се фалшифицира“ на Роже Пфунд - Женева, 2012 г.

„Вторият най-стар занаят в света“ – фалшифицирането на пари е толкова стар „занаят“, колкото и самите пари. В древността фалшифицирането обикновено се е изразявало в добавянето на неблагородни метали към благородния метал на монетата и покриването ѝ след това с тънък слой злато или сребро. С усъвършенстването на технологиите за изсичане и печатане се усъвършенстват и уменията на фалшификаторите. След появата на банкнотите изискванията към художествените и техническите умения както на дизайнерите на банкноти, така и на фалшификаторите, стават все по-високи, тъй като всеки от тях се опитва да надмине другия.

Дългата история на фалшифицирането на пари върви успоредно със сложен дизайн и авангардни постижения на науката. Тази банкнота понастоящем е най-добрият опит за създаване на „банкнота, която не може да се фалшифицира“. Тя съчетава най-усъвършенстваните елементи за сигурност, които съществуват понастоящем – защитно мастило, холограмна лента, ситопечат SPARK и прозрачен полимерен субстрат – със сложните графики на Роже Пфунд.

Covid-19: Инфодемия

Както посочва Световната здравна организация: „Избухването на епидемията от 2019-nCoV и ответните действия бяха придружени от масивна информационна епидемия („инфодемия“) – прекалено много информация, понякога точна, а друг път – не, което затруднява хората да намерят доверени източници и надеждни насоки, когато се нуждаят от тях.“

Какво обаче представлява „инфодемия“ и каква е връзката ѝ с пандемията от Covid-19? В това интервю Александър Алафилип от EU DisinfoLab обсъжда информационната асиметрия, дезинформацията и конспиративните теории във връзка с избухването на пандемията от коронавирус. Той очертава въздействието им върху обществата и медиите, както и стъпките, които хората могат да предприемат, за да намалят разпространението на „инфодемията“.

„В нашите балони“

Платформите на социалните медии са чудесни за свързването на хората, но също така спомагат за създаването на така наречените „филтърни балони“. Те пропускат избирателно информацията и ни излагат на неща, които вече сме одобрили и харесали в миналото. Тези филтри водят до илюзията, че виждаме цялата картина, докато в действителност оставаме затворени в ограничена медийна среда, споделяна предимно с хора със сходни възгледи. Тъй като подобни балони не дават възможност за различаващи се възгледи и алтернативни източници, те осигуряват плодородна почва за разпространение и процъфтяване на фалшиви сведения.

„Фалшиви нашественици“

Вижте дали можете да хванете дезинформацията. В тази интерактивна част на нашата изложба използвайте контролното табло, за да „застреляте“ социалните медии и новините с подвеждаща информация, преди да стигнат до дъното на екрана. Позволете на достоверните новинарски материали да преминат или ги застреляйте със зелени куршуми. Внимателното разглеждане на снимките, заглавията и надписите ще ви помогне да отличите фактите от измислицата.

Илюстрация от „Пук“ от Фредерик Бур Опер

Репортерите разказват различни истории, някои от които се описват като „фалшиви новини“. Понятието за първи път започва да се появява в американската преса в края на 19-и век.