„Изхвърляне“
Историята на една модерна криза
18 февруари 2023 г. – 14 януари 2024 г.
английски, френски, нидерландски, немски
Отпадъци. Може би най-видимият и осезаем аспект на задаващата се екологична криза.
„Изхвърляне“ е проект, който разкрива скритата история на отпадъците в Европа, като същевременно подчертава значението им като показател за социална промяна. Започвайки с индустриалната революция, проектът „Изхвърляне“ ни отвежда на едно пътуване от оскъдицата по време на войната, преминава през рязкото нарастване на потреблението в годините след войната и завършва с днешната непреодолима криза с отпадъците. В него се показват дълбоките промени в начина, по който сме се справяли с отпадъците през изминалите години, и начина, по който мислим или не мислим за отпадъците. Обръщайки се към миналото, той прави настоящите критики и категоричните призиви за промяна уместни и съдържателни.
Проектът „Изхвърляне“:
- изложба в Брюксел с откриване за широката публика на 18 февруари
- цифрова платформа
- съпътстваща публикация, която задълбочава темата и документира проекта в неговата цялост.
Преглед на проекта
Публикацията дава думата на хората, които стоят зад проекта: от куратори и музейни педагози до дизайнерите на изложбата, както и истински местни експерти в областта на отпадъците. Представителите на академичните среди описват как гледат на отпадъците през призмата на историята, археологията, социологията, антропологията и изкуството.
Изложба – Раздел 1: „Отпадъци ли казахте?“
Изложбата „Изхвърляне“ дава историческа перспектива към въпроса за отпадъците в четири раздела. На първо място: „Отпадъци ли казахте?“
Отпадъците имат променлив и изненадващ характер. Защо изхвърляме вещи? Отпадъците са ценно свидетелство за отминалите времена, тъй като са отражение на обществото и на нас самите.
Археолози намират тази привидно обикновена бутилка в лагери, близо до Долината на падналите в Испания. Тя е съдържала Глефина – сироп, използван за борба с недохранването. Смята се, че е принадлежала на строителните работници, изградили паметника в чест на диктатора Франсиско Франко. Тази бутилка е доказателство за трудните условия, с които е трябвало да се справят работниците и техните семейства. Една история, която рядко е споменавана преди това.
Изложба – Раздел 2: „От повторно използване към отпадък (1800 – 1945 г.)“
В началото на 19-и век в Европа се наблюдава бърз прираст на населението и в резултат на това силно нараства и производството на стоки. Това е означавало също така по-големи количества отпадъци, които често са били творчески използвани за производството на нови стоки, понякога дори с идеята да бъдат продавани.
През 19-и век сортирането на отпадъци, за да се намерят ценни материали, е обичаен начин за препитание. Дори децата се превръщат в т.нар. „събирачи“, които търсят текстилни изделия и други материали, годни да се продават. Това е рискована работа, тъй като тези, които събират отпадъци може да влязат в контакт с мръсни предмети, което води до здравословни проблеми.
19-и век е белязан от огромна промяна в промишлената култура. Въпреки това повторната употреба и преработката на всеки артикул е стандартна практика. Дори екскрементите са ценен ресурс. Тази „суха тоалетна“ е замислена като алтернатива на все по-популярната тоалетна с вода, като екскремените в кофата се покриват с пръст или пепел след употреба. Целта е да се пести вода, да се избегне замърсяването на реките и да се запази човешкият екскремент за използване като селскостопански тор.
В края на века, новите производствени процеси, увеличеното количество отпадъци и стремежът към хигиенизиране довежда до това отпадъците да се считат за нещо мръсно, което трябва да се изхвърли.
Отпадъците могат да са опасни
В началото на века отношението към отпадъците се променя. Отпадъците вече се смятат за мръсни и вредни, а не за полезен ресурс. Управлението на битовите отпадъци се превръща в належащ проблем през 20-и век.
В тежки времена предназначението се сменя
Старите навици за реизползване и преработка на материалите се завръщат в моменти на оскъдица, например по време на война. Това понякога води до необичайни творения. Тази каска е изоставена от германски войник по време на Втората световна война. Местните италианци я прибират, слагат ѝ дръжка и я превръщат в нагревател за легло, което е лукс в тези тежки времена.
Изложба – Раздел 3: „Европа и изхвърлянето на отпадъци (1945 — днес)“
След Втората световна война много по-голяма част от населението може да си позволи да притежава потребителски стоки.
Масовото производство води до поевтиняване на стоките, те стават по-лесно достъпни и впоследствие трябва да се изхвърлят. Отпадъците се превръщат в глобален проблем.
Питали ли сте някога защо нещата не са така трайни, както преди? Някои изделия може да се повредят по-рано от очакваното, тъй като така е планирал производителят. Въпросът дали концепцията за планирано остаряване всъщност е реална се обсъжда от доста време.
Пластмасата се превърна в един от най-лошите екологични проблеми, пред които сме изправени днес. Тази творба ни показва парчета пластмаса, събрани край бреговете на природния резерват в Йоркшир. Играчки, медицински отпадъци и сламки, тези морски отпадъци са логично заключение от навика да се изхвърля.
Боклуците на Европа трябва да отидат някъде и обикновено това е място е Южното полукълбо. Творецът Такадиуа сглобява отново изхвърлени компютърни клавиатури и пластмасови капчки от бутилки, за да направи знамето на Зимбабве. Работата е критика към навика на капиталистическите икономики да хвърлят.
Изложба – Раздел 4: „Живот с (без) отпадъци“
Последният раздел на изложбата изследва това, което днес се нарича „4Р-та“: редуциране, реизползване, рециклиране и ремонт, като ги противопоставя на практиките, които в миналото са били просто здрав разум.
Как можем, като отделни личности и като общество, да се противопоставим на безкрайното натрупване на отпадъци?
В миналото много стоки са предавани от поколение на поколение. Ремонтът е ключов. Нещата се използват до последно, докато дупките повече не могат да бъдат закърпени, пукнатините замазани или машините повече не могат да бъдат поправени.
Managing waste does not mean to just getting rid of it. In order to stop the constant accУправлението на отпадъците не означава просто да се отървеш от тях. Евентуално решение на постоянното натрупване на отпадъци е реизползването на нашите вещи. Ако барабан на стара пералня може да се превърне в скара, за всичко може да се намери втори живот – просто трябва да подхождате творчески.umulation of rubbish, reusing our possessions might be a solution. If a drum of an old washing machine can be reused as a grill, then anything can find a second life – you just have to be creative.
Отпадъците свидетелстват за нашия отпечатък върху земята
Дори когато го изхвърляме, боклукът оформя нашата околна среда. Понякога в малка степен, понякога в голяма. Това депо за радиоактивни отпадъци в Испания показва колко много внимание трябва да обръща обществото на отпадъците, ако иска да ги третира правилно.
Процес на местно участие
Тази изложба е посветена на отпадъците – може би най-материалният и най-осезаемият аспект на екологичната криза. Затова хората, които се занимават с него, имат какво да кажат! Проучванията във връзка с изложбата излязоха извън рамките на архивите или академичните източници, за да отидат на терен и да почерпят знания от експертите.
Вземете пример от тези жени и мъже, които поправят или намират нова употреба за неща, които иначе биха били изхвърлени. Те са доброволци или професионалисти, които, споделяйки своя опит, ни помагат да погледнем на предмети и материали от друг ъгъл или дори да им вдъхнем втори живот.
Вдъхновете се от жените и мъжете, които ограничават количеството на генерираните от тях отпадъци, понякога до степен нула отпадъци. Това са обикновени хора, които решават да дадат своя личен индивидуален принос, за да се намали генерирането на отпадъци в световен мащаб.
Научете кои са те, прочетете някои от техните истории или научете повече за предметите, които те ни накараха да открием:
– във временната изложба, където са представени обектите заедно с цитати, аудио и видео разкази.
– в статия, илюстрирана с мозайка от техните портрети.
– в „биографиите“ на предметите, публикувани на www.throwaway-project.eu и в публикацията.
И се срещнете с някои от тях на проявите, организирани в Дома на европейската история!
Онлайн платформа
Над 60 цифровизирани предмета разказват своята история чрез снимки и текст, като подтикват читателя да помисли върху всичко, което го заобикаля. Дали предметите са за еднократна употреба и без стойност, или по-скоро ефимерни и позволяващи многократна употреба? За отпадъци ли става дума или за ресурс? Креативността, всекидневният живот и обкръжаващата ни среда са само някои от темите, които ползвателите могат да изберат, за да разгледат платформата.
Научете повече за местната реалност и за общностите, свързани с отпадъците, благодарение на кратки видеоклипове, заснети в околностите или в помещенията на музеите. Ангажиращото съдържание от цяла Европа дава ценни знания и кара хората да осъзнаят въздействието на отпадъците върху заобикалящата ни среда, като същевременно осигурява калейдоскопски поглед към съвременното значение на нашите отпадъци.
Учебни материали
Пълноценното участие на публиката се насърчава чрез взаимодействието ѝ в рамките на изложбата и чрез онлайн платформата. Разработването на разнообразна програма спомага за създаването на целенасочени взаимодействия с публиката, като същевременно предоставя възможност за достъпност на съдържанието и се основава на необходимостта хората да решават въпроси за света, в който живеят.
Програмата включва обиколки с екскурзовод, училищни семинари и празнични и академични прояви по темата за отпадъците. Това е пространство за публиката в Брюксел и в цяла Европа, в която тя да използва предпочитания от нея формат на стилове на учене, като същевременно се дава възможност на хората да задават въпроси и в крайна сметка да влияят на обществото чрез критично мислене и информирани действия.
Отпадъците ни казват много неща. Отпадъците са скрити. Отпадъците са навсякъде! Кои са днешните европейци и европейците от миналото, които са надигнали глас, за да поискат от съвременниците си да променят своите навици, свързани с генерирането на отпадъци? Какво е накарало хората да насочат вниманието на общественото мнение към отпадъците? Като включва периода от индустриалната революция до наши дни, този семинар ще насърчи учениците да открият и обсъдят дълбоките промени в начина, по който европейците са третирали отпадъците в своята история.
Какво ще ни спаси от кризата с отпадъците? Революционни научни решения, гарантирано прилагане на законодателството, антиконсуматорски движения по места или заразителен индивидуален активизъм? Или всички тези неща, взети заедно? Искаме да чуем Вашето мнение. В края на изложбата посетителите ще бъдат помолени да изразят мнението си относно тази интерактивна презентация във връзка с четирите R: „Reuse“, „Repair“, „Recycle“ и „Reduce“ (повторна употреба, ремонт, рециклиране и намаляване).