Мраморна глава на император Гета, обезобразена с длето вследствие на акт на damnatio memoriae - Римска империя, около 200 г. от новата ера.

В стремежа си да съчетаят религиозната и политическата власт, императорите са увенчавали най-грандиозните си амбиции чрез обожествяването – превръщането в безсмъртно божество. От друга страна, най-страшното наказание е било да бъдеш заличен от историята. В съвременната епоха тази практика се обозначава с термина damnatio memoriae. Осъдените на такова наказание са били заличавани от летописите, техните завещания са били обявявани за недействителни, а техните художествени изображения са били унищожавани. В случая на Гета – убит по заповед на брат си Каракала, с когото си е делил императорския трон – дори споменаването на името му се е наказвало със смърт.