„Банкнотата, която не може да се фалшифицира“ на Роже Пфунд - Женева, 2012 г.

„Вторият най-стар занаят в света“ – фалшифицирането на пари е толкова стар „занаят“, колкото и самите пари. В древността фалшифицирането обикновено се е изразявало в добавянето на неблагородни метали към благородния метал на монетата и покриването ѝ след това с тънък слой злато или сребро. С усъвършенстването на технологиите за изсичане и печатане се усъвършенстват и уменията на фалшификаторите. След появата на банкнотите изискванията към художествените и техническите умения както на дизайнерите на банкноти, така и на фалшификаторите, стават все по-високи, тъй като всеки от тях се опитва да надмине другия.

Дългата история на фалшифицирането на пари върви успоредно със сложен дизайн и авангардни постижения на науката. Тази банкнота понастоящем е най-добрият опит за създаване на „банкнота, която не може да се фалшифицира“. Тя съчетава най-усъвършенстваните елементи за сигурност, които съществуват понастоящем – защитно мастило, холограмна лента, ситопечат SPARK и прозрачен полимерен субстрат – със сложните графики на Роже Пфунд.