В рамките на Европа някои народи са считани за „по-слабо развити“ на расов принцип в сравнение с други народи. Според расистките теории от този тип въпросните общности са описвани като маргинални за Европа в географско и социално отношение и често са смятани за живите предшественици на по-силно развитите раси в Европа от 19-и век.