Високата безработица сред младите хора кара много от тях да останат по-дълго в образователната система и да отложат своето установяване. Фрустрацията нараства и в Източна Европа, където младите хора имат малко шансове за развитие в условията на нефункциониращата комунистическа система. В музиката на младите хора се появява общ рефрен – „Няма бъдеще“. Икономическата, културната и политическата стагнация вдъхновяват нови жанрове и субкултури. Пънкът, например, създаден да шокира и обижда, критикува съвременното общество и стила на живот в цяла Европа.