Back to top

ПРОМЯНА НА СТАТУКВОТО

Процъфтяващите следвоенни икономики се сблъскват с трудности. Комунистическите режими са изправени пред системни проблеми и липса на социално-политическа легитимност. Глобализацията и краят на Студената война ускоряват европейската интеграция.

Entrance to fifth floor - Shattering Certainties

КРАЯТ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ БУМ

През 1973 г. цените на петрола се повишават драстично със 70%, тъй като арабските страни производителки от Организацията на страните — износителки на петрол (ОПЕК), увеличават четирикратно своите цени. Следват световна енергийна криза и рецесия, които слагат край на икономическия подем в Европа.

Широко разпространената в Западна Европа вяра в неограничеността на растежа е разтърсена из основи, започва упадъкът на традиционни промишлени сектори като производството на стомана и минното дело и същевременно се появяват нови технологични и икономически сектори. Страните от Запада се сблъскват със суровата действителност на бавния растеж, инфлацията и масовата безработица

ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ В ЗАПАДНА ЕВРОПА

Вдъхновени от студентските „революции“ от края на 60-те години на 20-и век, новото поколение иска промени и е готово да се бори за тях. Уморени от старите начини на мислене и поведение, характерни за предходните десетилетия, младите хора се застъпват за повече индивидуални права и възможности за участие в политиката.

Управляващите диктатури в Гърция, Испания и Португалия рухват една след друга между 1974 и 1975 г. Въпреки че развитието на събитията е различно във всяка една от тях, и трите страни са обременени от тежкото си историческо минало и преминават през политическа нестабилност и икономическа криза по пътя към демокрацията. Впоследствие те се присъединяват към Европейската общност.

КОМУНИЗМЪТ ПОД НАТИСК

Противоречията между комунистическата пропаганда и ежедневната реалност, в която живеят хората, стават все по-видими през 70-те и 80-те години на 20-и век. Икономическата стагнация заменя предишния бърз растеж и дълговете отслабват държавите.

Към края на 80-те години на 20-и век недостигът на хранителни продукти, постоянното наблюдение, цензурата, ограниченията и дори забраната за пътуване извън комунистическия блок предизвикват фрустрация и напрежение, понякога непоносими, за гражданите на тези държави. Тази натрупана фрустрация ще изиграе своята роля в окончателното разпадане на комунизма през 1989 г.

ОСНОВНИ ЕТАПИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ II

Настъпва затопляне на отношенията между Западния и Източния блок. През 1975 г. тридесет и пет държави, включително САЩ и СССР, се срещат в Хелзинки, Финландия, на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа.

Страните, подписали Декларацията от Хелзинки, се споразумяват да зачитат правата на човека и обещават да си сътрудничат въз основа на признаването на принципа за ненамеса в работите на други държави. Европейската общност успява да въведе гаранции за правата на човека, които стават инструмент, използван от дисиденти срещу комунистическото управление.

Какво представлява единният пазар? Той означава да се създаде единна икономическа зона, в която хора, пари, стоки и услуги могат да се движат свободно. Европейският единен пазар е една от основните цели на Европейската общност от самото ѝ създаване.

ПОВТОРНО ОЧЕРТАВАНЕ НА ГРАНИЦИТЕ НА ЕВРОПА

Картата на Европа се преобразява отново след 1989 г., тъй като се образуват нови държави и се преначертават старите граници.

През 1990 г. Германия се обединява по мирен път и под международен контрол. Същото не важи обаче за бивша Югославия, където етнически, религиозни и културни различия водят до брутални граждански войни и етническо прочистване.

ОСНОВНИ ЕТАПИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ III

Независимо дали това им харесва или не, начините на живот на европейците се сближават все повече, въпреки че различните им културни идентичности са все още силно осезаеми... Отворените граници, засилената мобилност, по-добрите комуникации, общото законодателство и единната валута оказват своето влияние. Бихме могли да наречем този процес „европеизация“.

Днес Европейският съюз е политически по-обединен от когато и да било, но във вътрешен план той е все още много разнообразен. Какво ще донесе бъдещето? Ще продължи ли Европа да се интегрира? Или ще се фрагментира отново? Нейните първоначални принципи – мирът и четирите свободи – ще надживеят ли изпитанията на времето?

СПОДЕЛЕНА И РАЗДЕЛЕНА ЕВРОПЕЙСКА ПАМЕТ

Много неща се променят в Европа през последните 25 години след края на комунизма. Сега има достъп до архиви и досиета, държани в миналото под ключ, които разкриват преживяното от хората, които са били жертви на репресии. Това води до коренна промяна в тълкуването на историята.

Обществени паметници, хроники, имена на улици, музеи и дори учебници са били оспорвани и продължават да бъдат оспорвани в процеса на припомняне или потъване в забвение. Въпросът “Какво представлява европейската памет?“ става още по-актуален.