ЕВРОПА: СВЕТОВНА СИЛА
Стремежът към демокрация и национален суверенитет и разпространението на индустриализацията и империализма коренно променят развитието на Европа. Европа достига апогея на световната си мощ. Промените подклаждат социално напрежение в Европа през 19-и век и тяхното въздействие е силно осезаемо и до днес.
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ
19-и век е век на революции. Вдъхновявайки се от Френската революция от 1789 г., хората в цяла Европа се противопоставят на аристократичните управляващи класи и се борят за развитието на гражданските права и правата на човека, за демокрация и национална независимост.
Национализмът възниква като революционна доктрина, предлагаща на гражданите по-голямо участие в демокрацията, но неговата призма не включва всички, тъй като той проектира света като множество национални територии, населявани от етнически подобни хора. Някои далновидни европейци обаче се надяват континентът да надмогне националните пристрастия и да се обедини.
Революционерите в цяла Европа отправят предизвикателство към аристократичните привилегии и традиционните порядки. По-конкретно, революциите от 1848 и 1849 г. са важен етап от борбата за равенство, самоопределение и права на човека – цели, които имат силен отзвук и в днешно време.
Френската революция от 1789 г. е повратна точка в европейската история. Идеалите на „свобода, братство, равенство“ завладяват континента и подкопават устоите на съществуващите политически системи. Нападението на френските революционери на 14 юли 1789 г. срещу Бастилията – затвор в Париж – се превръща в символ на съпротивата срещу продажното управление и аристократичните привилегии.
Легендите, митовете и славното минало се превръщат във важни елементи за националните движения, опитващи се да създадат национална идентичност – идентичност, за която представата е, че е отделна от другите и единствена по рода си. Знамената, химните и символите са само някои от похватите, използвани от националните движения за постигане на тези цели и за утвърждаване на представата им за самите себе си.
ПАЗАРИТЕ И ХОРАТА
Пара, дим, фабрики, шум – всички те известяват началото на индустриалната революция във Великобритания. След това промишленото производство се разпространява в различна степен в цяла Европа и континентът се превръща в световния център на индустриализацията, финансите и търговията.
Новите технологични иновации поставят началото на индустриалния прогрес, а парната машина е двигател на развитието на тежката промишленост. Методите на производство са напълно трансформирани, а мащабни фабрики с хиляди работници започват серийното производство на промишлени и потребителски стоки.
През 19-и век работниците са наети на надница и не разполагат нито с правна защита, нито със социални осигуровки. Често те са принудени да работят и живеят при ужасяващи условия. Тяхното положение се подобрява едва в края на века с постепенното завоюване на правото на глас.
Думата „буржоазия“, от френски произход, описва една нова социална категория хора, оформила се вследствие на предизвиканите от индустриалната революция промени в обществото. Икономически независими, образовани и в процес на завоюване на политически права, те са движещата сила на икономическата и социална промяна.
НАУКА И ТЕХНОЛОГИИ
В края на 19-и век определящи за Европа са понятия като скорост, динамика и вяра в напредъка. Железопътният транспорт, електричеството, киното, фотографията и новите научни и медицински теории утвърждават водещата роля на Европа в тази ера на технологично израстване. Очертава се нова оптимистична епоха.
Настъпването на ерата на железниците показва нагледно напредъка на Европа като уверен лидер в сферата на технологиите в световен мащаб. Индустриализацията придобива все по-широки мащаби, а пътуванията на дълги разстояния стават достъпни за всички социални класи.
Железопътните релси променят ландшафтите в Европа в резултат от строежа на тунели, виадукти и мостове, преминаващи през доскоро непреодолими местности. През 1882 г. е завършен и открит най-дългият за времето си тунел в света – железопътният тунел Готард с дължина 15 км, който свързва Северна и Южна Европа. Железопътният транспорт води до развитие на масовите превози и туризма.
Телеграфът дава възможност за общуване почти в реално време между отдалечени места. Престъпление, извършено в даден град, може да бъде докладвано бързо в друг град, същото важи и за цените на суровините. Благодарение на проводниците, прокарани по дъното на морските басейни, съобщенията придобиват световен мащаб.
Съперничеството между отделните нации и напрежението в международните отношения от края на 19-и век проличават ясно по време на Световното изложение през 1900 г., като в галериите са показани различни оръжия и макети на колониални селища. Това съперничество ще изиграе решаваща роля за драматичните събития през следващия век.
ИМПЕРИАЛИЗЪМ
През 19-и век Европа се превръща в световна доминираща сила. Империите се разширяват, завоюват се нови колонии – и основна движеща сила на този процес е индустриалната революция. Колониите осигуряват суровини и луксозни стоки, за да се отговори на нарастващото потребителско търсене, като същевременно откриват перспективата за огромни пазари за европейските продукти. Злоупотребите и неравенството се оправдават като неизбежна част от процеса на „цивилизоване на диваците“. Постепенното премахване на робството е последвано от нови форми на нетолерантност и расизъм.
През 1914 г. европейските държави властват над около 30% от световното население. Европа e изследвала далечни земи и е развивала търговия с тях в продължение на векове, но благодарение на индустриалната революция тя успява да засили контрола си върху други континенти.
Участниците в Берлинската конференция (1884 – 1885 г.) определят основните правила за разпределянето на континента Африка между европейските сили, без самите африканци да участват в този процес по какъвто и да е начин. Към края на 1900 г. само три държави са все още независими. Европейските сили също така искат да си поделят и Азия.
Чрез новите европейски технологии се създават средства, като например автоматичните оръжия, които изиграват решаваща роля при разширяването на колониите. Дори и при наличие на числено превъзходство съпротивата на местното население е безполезна срещу оръжия, които са в състояние да стрелят 50 пъти по-бързо от обикновена пушка.
В рамките на Европа някои народи са считани за „по-слабо развити“ на расов принцип в сравнение с други народи. Според расистките теории от този тип въпросните общности са описвани като маргинални за Европа в географско и социално отношение и често са смятани за живите предшественици на по-силно развитите раси в Европа от 19-и век.