ЕВРОПА: СВЕТОВНА СИЛА

Революционерите в цяла Европа отправят предизвикателство към аристократичните привилегии и традиционните порядки. По-конкретно, революциите от 1848 и 1849 г. са важен етап от борбата за равенство, самоопределение и права на човека – цели, които имат силен отзвук и в днешно време.

Френската революция от 1789 г. е повратна точка в европейската история. Идеалите на „свобода, братство, равенство“ завладяват континента и подкопават устоите на съществуващите политически системи. Нападението на френските революционери на 14 юли 1789 г. срещу Бастилията – затвор в Париж – се превръща в символ на съпротивата срещу продажното управление и аристократичните привилегии.

Легендите, митовете и славното минало се превръщат във важни елементи за националните движения, опитващи се да създадат национална идентичност – идентичност, за която представата е, че е отделна от другите и единствена по рода си. Знамената, химните и символите са само някои от похватите, използвани от националните движения за постигане на тези цели и за утвърждаване на представата им за самите себе си.

През 19-и век работниците са наети на надница и не разполагат нито с правна защита, нито със социални осигуровки. Често те са принудени да работят и живеят при ужасяващи условия. Тяхното положение се подобрява едва в края на века с постепенното завоюване на правото на глас.

Индустриализацията и въвеждането на механизираното производство променят коренно условията на труд на хората в Европа.

Думата „буржоазия“, от френски произход, описва една нова социална категория хора, оформила се вследствие на предизвиканите от индустриалната революция промени в обществото. Икономически независими, образовани и в процес на завоюване на политически права, те са движещата сила на икономическата и социална промяна.

Железопътните релси променят ландшафтите в Европа в резултат от строежа на тунели, виадукти и мостове, преминаващи през доскоро непреодолими местности. През 1882 г. е завършен и открит най-дългият за времето си тунел в света – железопътният тунел Готард с дължина 15 км, който свързва Северна и Южна Европа. Железопътният транспорт води до развитие на масовите превози и туризма.

Телеграфът дава възможност за общуване почти в реално време между отдалечени места. Престъпление, извършено в даден град, може да бъде докладвано бързо в друг град, същото важи и за цените на суровините. Благодарение на проводниците, прокарани по дъното на морските басейни, съобщенията придобиват световен мащаб.

Съперничеството между отделните нации и напрежението в международните отношения от края на 19-и век проличават ясно по време на Световното изложение през 1900 г., като в галериите са показани различни оръжия и макети на колониални селища. Това съперничество ще изиграе решаваща роля за драматичните събития през следващия век.

Участниците в Берлинската конференция (1884 – 1885 г.) определят основните правила за разпределянето на континента Африка между европейските сили, без самите африканци да участват в този процес по какъвто и да е начин. Към края на 1900 г. само три държави са все още независими. Европейските сили също така искат да си поделят и Азия.

Чрез новите европейски технологии се създават средства, като например автоматичните оръжия, които изиграват решаваща роля при разширяването на колониите. Дори и при наличие на числено превъзходство съпротивата на местното население е безполезна срещу оръжия, които са в състояние да стрелят 50 пъти по-бързо от обикновена пушка.

В рамките на Европа някои народи са считани за „по-слабо развити“ на расов принцип в сравнение с други народи. Според расистките теории от този тип въпросните общности са описвани като маргинални за Европа в географско и социално отношение и често са смятани за живите предшественици на по-силно развитите раси в Европа от 19-и век.